Отчаяна станах от леглото зарана

душата ревеше от глад изтерзана,

приготвих отвара надежда за мене

на глътки изпих я, престана да стене.

Повдигнах клепачи и погледа светна,

очите щом плиснах с роса многоцветна.

Косите разресах и вплетох усмивки,

добавих и вяра в дебелите плитки.

И гола излязох, посегнах в небето

дъгата откраднах, облякох сърцето

и в тучна ливада нагазих с охота

боса и дивна  по земята ще ходя.

С птиците днес да пеем на воля -

за свят и природа, за теб и безброя,

до късно, когато нощта ще се смръщи

и пак ще ме прати с неохота във къщи.

А утре отново ще стана зарана

с любов ще закуся, ще направя и вана-

в студена вода на река непокорна

и пак ще политна пречистена, волна...

12.03.2006г.